И замириса на море! Не е необходим задълбочен анализ, за да знам че тази година няма да мога да си позволя скъпо струваща почивка в петзвезден хотел в Мармарис, така че .......е време за план Б. Отново се отправяме към село Славейно, където цените на нощувките са поносими, въздухът чист, а водата сладка. В комбинация с планината, село Момчиловци, Пампорово, Широка Лъка, Смолян и всички параклиси наблизо, ваканцията обещава да бъде интересна. Незнам дали знаете, но месец юни не е най-подходящия месец за почиване там, защото всеки ден вали. Хората се радват, че ще има много трева за животните, но на нас не ни се стои затворени. Решаваме да се потопим в Бяло море, където го дават слънчево и с топла вода. От Смолян до Златоград са 52км, като ако тръгнете рано не се усещат. Исках да видя Гърция, защото от няколко години не бях ходила. Жадувах за лъскавите нощни разходки в Солун и романтичните залези на Миконос. Но сега с децата и със сто евро в торбата, целта на разходката беше друга. Не ми хареса влизането в Гърция през Златоград. Единично платно с много стръмни завои, напомнящи за мизерните условия, в които живеем "като европейци". И ето - ширнаха се камънаците на Гърция. Хубави пътища, малки луксозни къщички....стана ми жал за хората у нас, на село. Но стига вече, нали сме на екскурзия! Целта е ясна - Кавала! Интересен е пътя до това място! Минаваш през земи, които някога са били наши, но потомците едва ли се сещат за това. Ако имате време останете в Ксанти. В това безлично на вид градче има много интересна крепост, карнавал през март, а старият им квартал ме впечатли най - много, защото все едно бях в Етъра. Имаше много възрожденски къщи. За съжаление срещнахме хора, които не говореха английски, не можеха да пишат на латиница, повечето табели бяха на гръцки, така че адреналинът ни се вдигна рязко. Добре, че най- накрая намерихме пътя за магистралата и се добрахме в Кавала. Обичам това място! Харесва ми безвремието в ежедневието на гърците, харесва ми лудия трафик, малките улички, палмите и портокалите по земята. Тук на никой не му пука за световната криза, пият и пушат, живеят. След кратка разходка установявам, че плодовете, които се продават в Чепеларе на пазара са по- скъпи отколкото в луксозен магазин с климатик в центъра на Кавала. Не се учудвам, тук е родината на демокрацията. Ето го плажа! Заведението работи, пръска се по шевовете. Има големи табели на гръцки, български и английски. Най - странното е, че всички около нас говорят на български. Оказа се, че на този плаж ходят много българи. Водата беше много топла, фрапето много студено, а лекият ветрец люлееше палмовите листа. Сред тази идилия от гръцка природа и български псувни, към мен се приближи наша сънародничка, която искаше да ни предупреди за морските таралежи във водата. За съжаление твърде късно, защото съпругът ми с крясък си изкара крака с дванадесет бодила. Човек не бива да забравя, че това не е нашето море! Часът е вече 18 часа и нашата екскурзия е към края си, трябва да се връщаме. Оставам с лека носталгия в сърцето към нашата европейска съседка, но искам да се върна при зелената планина. България ни чака. Минаваме през няколко гранични селца. Тук може да се купят маслини, зехтин и перилни препарати на ниски цени. Интересна е обстановката тук. И честно аз не мога да определя дали бях в Гърция, Турция или България. Гледах и си мислех дали гръцката туркиня(помакиня според мен ), с която си говорихме на развален български, си е задавала този въпрос. Нощта настъпваше и в 22 часа бяхме в Славейно. Равносметката: 60 лева за гориво и 23 евро . 2014г.